Фалита на една малка страна

..............................



От кризата в България през 1997 г., далекоизточната криза в 1998 г. и по-късния аржентински пример от 2000 г. не бяхме виждали държави изправена пред фалит, като изключим Зимбабве.

Икономиката на Исландия е изцяло доминирана от банковия сектор. Това прави островната държава с население 300 хил. души изключително уязвима на глобалната финансова криза, при непредпазливост от страна на банки и правителство.

Банките и икономиката й като цяло са поставени под сериозен риск от световната финансова криза в 2008 г. Увлечени в желанието си за бързи печалби, исландските банки и финансови компании твърде лесно в последните години преди кризата раздават кредити, които в един момент не могат да върнат. Банковата система на Исландия колабира под тежестта на дългове, надвишаващи 12 пъти размера на икономиката на страната и които са натрупани в краткия период от 2001 -2008 година.
Финансовата криза в Исландия тръгва да се разраства с бързи темпове, след като най-голямата банка в страната е принудена да вземе спешен заем от Швеция, а правителството поема контрола над две от най-големите банки в страната – Landsbanki и Glitnir. Търговията с акции на финансовите компании на Исландия са прекратени. По този начин правителството се опитва да спечели време за предоляване на банковата криза в страната. Спряна е търговията с акции на водещите банки в страната Kaupthing, Landsbanki и Glitnir, инвестиционната компания Exista, инвестиционната банка Straum Burdaras и спестовната банка Sparisjodur Reyjavikur. Освен това, кабинетът иска заем от 4 милиарда евро от Русия. Междувременно исландският финансов регулатор заявява, че поема контрола и над най-голямата банка в страната Kaupthing и броя на национализираните банки расте. Национализираните банки имат заедно задължения за 62 милиарда долара. Предполага се, че заетите средства в целия банков сектор са поне два пъти повече - от порядъка на 120-160 млрд. Долара.
Оцелелите исландски банки, трябва да рефинансират дълговете си, взети при експанзията им в чужбина през последните години което значи закупуване на чужда за страната валута. Поевтиняването на кроната увеличава сумите, които банките плащат за обслужване на дълговете си деноминирани в чужди валути и така спиралата се завърта. Самото правителство също се нуждае от валута (Само за закупуването на 75 % от Glitnir са дадени 600 милиона евро). Отделно Исландия, е силно зависима от вноса ма жизнено необходими стоки страна.
На 07 октомври агенция "Стандард енд Пуърс" намаля рейтинга на Исландия с две степени до BBB от А-. След като национализациите във финансовия сектор не дава резултат и не въръща доверието в банковата система на Исландия, централната банка обявява в националния ефир, че ще фиксира курса на кроната към еврото на ниво 131 крони за евро. Това довежда до кратко успокоение, но само за малко. Натиска над кроната продължава. В страната е въвседен дневен лимит от 300 Евро за покупка на валута. На 08 Октомври Централната банка на страната се отказва от намеса на валутния пазар, като обявява, че е безсилна да спре обезценката на кроната, която се срутва за 2 дни, до курс малко над 300 крони за едно евро.

Последиците:

Австрийската Ерсте груп банк притежава облигации на исландски банки, на стойност 300 млн. евро. След новината за това, акциите на Ерсте банк падат с 25% на борсата в Прага. Търговията с акции на банката е спряна и във Виена, където са блокирани всички сделки с австрийски акции въобще. Малко по-късно търговията с Ерсте банк спира и в Прага, след като акциите й падат до 29.01 долара.

Исландия придобива силен контрол над банковата система в страната, чрез закони, които дават право на държавата да диктува банковите операции и да принуждава банките да се сливат една с друга или да обявяват банкрут.

Исландският парламент приема спешни законодателни промени, с които да спаси сриващата се в страната банкова система. Част от мерките, които ще предпазят гражданите на Исландия от банкрут, предвиждат неограничени гаранции за банковите спестявания на гражданите и национализация на жилищните кредити. Всичко това, платено със обезценени вече крони.

Най-големите финансови институции на Исландия се съгласяват да разпродадат активите си в чужбина и да реинвестират парите в собствената си държава. По този начин се надяват да укрепят икономиката си и да спрат срива на исландската крона.

За да се стабилизира икономиката на Исландия, профсъюзите са притиснати да ограничат ръста на заплатите, въпреки инфлацията.
В замяна, синдикатите искат от правителството на страната, да се кандидатира за членство в ЕС – нещо, на което то се противопоставяло от много години.

Банковите проблеми на Исландия се отразят негативно и на британския бизнес, който кредитира дейността си чрез исландски банки, а парите на много британски общини (Вложени там заради изгодната лихва) изгарят, след като правителството на Исландия обявява, че гарантира парите само на гражданите си. В опита си да спаси активите на исландския данъкоплатец, се замразяват замразява активите на около 300 хил. британци, клиенти на фалиралите банки, като по този начин ги лиши от достъп до парите им. Почти 900 млн. паунда са недостъпни за британците в исландските банкови сметки. В отговор англичаните замразяват исландските активи в британски банки.



Валутната двойка EUR/ISK по време и след банковата криза в Исландия. Графики 

www.Borsi.dir.bg

.........