Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.

... зората на forex

Един надъхан за подвизи 26 годишен младеж, на име Марк Коломбо постъпва на работа като валутен дилър в клона на банка Лойдс в Лугано.
Младият швейцарец е работил преди това в "Мидланд" друга банка, която напуска за да поеме по пътя на търговията с валута в Лойдс.

Офиса в Лугано е малък и се управлява от Еджидо Момбели 38 годишния директор на малкия банков клон.
Заплата с която постъпил Коломбо не била голяма, но от ръководството на Лойдс го уверили, че парите му ще нарастват в пъти ако реализира печалба.
Коломбо се заловил за работа и скоро постигнал резултати заради които бил похвален от ръководството и предложен за повишение.
Търговията, а и целия банков клон се ръководели от наръчник издаден от централата в Лондон които описвали правомощията на отделните служители и техните права да се разпореждат с парите на банката.
Нов импулс обаче за младия Коломбо била току що започналата война в Близкия изток.
На 6 октомври 1973 година Египет атакувал Израел точно на свещен за евреите празник. Докато Египет атакувал от Юг, Сирия атакувала от север и заела Голанските възвишения.
В тази война, Коломбо видял своя шанс.
САЩ се обявили в подкрепа на Израел, а всички арабски държави разгневени от това наложили петролно ембарго на САЩ , съкратили въобще добивите на петрол и отделно започнали да искат срещу доларите си злато, което тогава било фиксирано като златен стандарт върху долара. В света настанала криза. Европейските страни на 80 % зависими от вноса на горива, изпаднали в криза, САЩ също. Опашките по бензиностанциите станали факт, в валутите полудели чудейки се на къде да поемат.
Коломбо решил, че е настъпил неговия час и продал 34 милиона долара (колосална за него време сума) на пазара на форуърдни сделки (Тоест, в рамките на 3 месеца той ще достави тези 34 милиона, с надеждата, че доларът ще падне жертва на кризата)
Напук обаче на всичко, доларът не само не паднал, ами се качил!
Коломбо стискал зъбим, но Януари 1974 година вече бил с двата крака на сериозна загуба.
Решил ако не може да спечели поне да ограничи загубите и започнал да купува долари (До тогава доларът се качвал)
Тази първа голяма сделка приключила на загуба от няколко милиона долара.
Проблема бил не само в загубените пари, а и в това, че многократно бил превишил дневния разрешен от централата в Лондон лимит.

Сега ще попитате как става тези неща ли?

Ето как:

Еджидо Момбели би просто директор на банков клон. Прилежен и акуратен банков чиновник, добър специалист, но в своята област.
И точно тук идва голямата грешка на общественото мнение относно банкерите.
Банкерите са умни хора, понякога, но те са банкери. Тоест хора приемащи пари или даващи такива, работят с най-различни банкови инструменти, но рядко разбират от търговия с акции или валути, освен ако специално не са обучени и за това. С подобен вид търговия се занимават съвсем друга категория хора, който стоят доста далеч от банковия бизнес, но пък разбират добре или зле своята област.
Точно по тази причина имаме случай като описвания тук с Лойдс.
Този с краха на банка Берингс, с големите загуби на Дойче банк около 2000 година (когато незапознати с борсовата търговия банков и чиновници накупиха акции на компании от новите технологии) и на Сосиете Женерал от 2008 година, когато също като Коломбо един банков дилър замъкна милиарди загуби в неуспешни спекулации с фючърси върху индекси, под носа на шефовете си.
Един банков служител дори да е съвестен, рядко има познанията и търпението да нищо някакви непонятни за него сделки откривани и закривани позиции, а още по-малко има понятие на къде ще поеме курсът на една валута или борсов индекс. По тази и причина са смешни всички въпроси към банкери как ще се развие този или онзи пазар. Ако някой в някоя банка има идея за тези неща, то това ще е някой дилър или прекия му шеф (пак дилър) ако има такъв.
Това е все едно един директор на корабостроителен завод да разбира от заварки, освен ако не е бил преди това заварчик или не е карала обучение за такъв.

Но да се върнем при нашия амбициозен младеж Коломбо и клона на банка Лойдс в Лугано.

Коломбо трябвало да докладва на шефа си Момбели (последния понятие си нямал какви ги забърква валутния дилър натресен в офиса му) за загубата, но това значело незабавно уволнение, позор, срам и въобще как може един амбициозен младеж да сложи кръст на току що начеващата си бляскава кариера? Не! Както по късно той казал пред съда - "Всеки дилър има достойнство и никога не би признал провала си, първо пред себе си, после пред другите."

Коломбо в разрез с предписанията решил отново да поеме риск, с надежда да избие загубата. А колко мъки на спекуланти, дилъри и комарджии е донесла идеята за избиване на загубени веднъж безвъзвратно пари.
В интерес на истината, чиновниците на банката в Лондон идея си нямали още какво става за този затънтен край на финансовата галактика. Грешката била, че не обърнали внимание на ни една от молбите на Момбели за помощ. Последния чистосърдечно си признавал, че понятие си няма какво прави валутния му дилър и искал специалист от Лондон да дойде и да надникне в сделките на Коломбо. Такъв обаче не пращали, дали за да спестят малко разходи или просто ей така с с досадно махване на ръка се маха и случая с искането. Отделно искал и помощ от Карл Сенеф , представител на Лойдс в Швейцария, но и той не му обърнал внимание.
Втория път Коломбо накупил форуърди за 100 милиона долара залагайки на покачване на долара.
Доларът обаче отново се показал като гадняр и се сринал този път.
През Март, загубите на на Коломбо били вече десетки милиони.
Ошашавения Коломбо или трябвало да признае всичко (От там уволнение, а може би и съд, заради прикриване на истината по първия случай) или да поеме отново риск.
Рискувал, парите на банката, накупил контракти за 592 милиона долара, които и днес са вече огромна сума, но тогава са били колосална (Горе-долу умножете долара по 14 за да добиете представа за покупателната му способност тогава и ще ви стане ясно за какво иде реч).
Стиснал ръба на бюрото и зачакал. Доларът обаче, пак се извъртял и започнал да се качва.
В желание да покрие поръчките Коломбо бил заел вече пари от най-малко 15 банки (Кой банкер би отказал заем за банка Лойдс. Хорицата не знаели, че дилърът действа на своя глава). С три думи, Коломбо бил "с двата крака"....Коломбо взимал заеми, доларът се качвал, пак взимал и вписвал, не изпращал отчети нито в Лондон или пращал фалшиви такива, нито в швейцарската комисия по банков надзор както би следвало да прави. Момбели пък горкия въобще не бил в течение какво става на няколко метра от него. Както той по-късно казва - "Тези сделки и тези финансови операции са ми мътни като изпирането на пари от мафията. За всеки такъв дилър са нужни няколко човека само да го наблюдават, а за нормалните банкери са съвсем непонятни тези спекулации"

В началото на Август 1974 година, един френски банкер, озадачени попитал някакъв от чиновниците в Лондон за какво са им такива огромни по обем сделки, че чак се налага да дава 4 или 5 заем на клона в Лугано?!
В Лондон някой останала като треснат, но после завила сирена, всички хукнали да вадят каски и да се щурат насам натам като при въздушна тревога от Фау 2.
Някой се сетил да звънят и на други банкери. Всички немски банки на които се обадили потвърдили, че са давали заеми на клона в Лугано!
Бързо екипирали и събрали малък десантен взвод и на следващата сутрин (8-ми Август) към Лугано със самолет литнали екип от експерти. За да се опази тайната на никого не било казано за отиването им в Швейцария.
С пристигането веднага привикали Коломбо, шефът му Момбели и Карл Сенеф официален представител на Лойдс в Швейцария и шеф на трите колона в страната.
Взводът експерти от Лондон моментално се заровили в документацията и колкото повече ровели, толкова по-зле изглеждали нещата.
Били заети позиции за 235 милиона паунда (около 600 милиона долара), а плащанията тепърва предстояли. Във филиала обаче била декларирана само една позиция и то от 36 000 паунда.
Започнало звънене по телефони и огромни трансфери на пари от Лондон към малкото градче Лугано.
Всички се клели в мълчание и капали кръв със страшни клетви (тук малко се увлякох) да пазят тайна, защото ако новината се разчуе, то .... срам, ами освен това цялото реноме на тази уважавана и днес британска банка, стълб на финансовата система отива на кино.
От Лондон, директорът на Лойдс за валутните пазари Робърт Грас дирижирал спасяването на парите и честа на банката (Доста по изкусно и разумно проведено от паническото изтегляне на Сосиете Женерал в 2008 година), като няколко седмици почти не се отделил от поста си. В крайна сметка закрили всички позиции на загуба малко под 32 милиона лири, което се равнявало общо взето на годишната печалба на банката).
Едва тогава сър Ерик Фолкнър , президент на институцията обявил пред света добре режисирано и репетирано обяснение за загубите на банката.
Общо взето реномето на банката било спасено, но акционерите били бесни защото не получили нея година дивиденти, а допълнително загубили още 20 милиона лири, защото цените на акциите и спаднали.
За банкери и акционери останало да си налеят една вода, да пуснат бучки лед, да пият и да забравят, като преди това се разправят с нещастния Момбели и "подчинения му" дилър Марк Коломбо.
Момебили бил уволнен безжалостно, а Карл Сенеф си подал сам оставката.

Швейцарската комисия за банков надзор обаче била бясна.

Измамата била станала под носа и, и то в страна славеща се точно с банкова сигурност.
Марк Коломбо и Еджидо Момбели били изправени на съд.
Обвиненията били общо 26 между които, престъпна небрежност (горкия Момбели), фалшифициране на документи (нашия амбициозен младеж Коломбо) и най-различни нарушения пред комисията за банков надзор в Швейцария.
В хода на делото обаче станал ясно едно: Надзора на Банка Лойдс върху сделките бил минимален (силно казано) или никакъв. Момбели зает с обичайните си банкерски дела бил потънал до гуша в работа и Коломбо ползвал това за да пробутва на шефа си за подпис някой документи които сам не можел да фалшифицира.
Всички почнали да трупат върху главата на Момбели всичко което могат само и само да оневинят себе си. Карл Сенеф също привлечен в делото пък стоварил всичко на главите на шефовете в Лондон.
Разследването траяло само 4 дни (ех, нещастна България, със своите 10-20 годишни процеси!) и накрая приключило с решение на съда и строгото чукване на чукчето!
Момбели отнесъл 6 месеца условна присъда, бил обявен за глупав и наивен до степен, главния съдия Гастоне Луивили да го обяви за тотално некомпетентен.

Съдът глобил Момбели и Коломбо с по 300 паунда и с това приключил. Председателят Луивили им чел строго конско и ги пуснали по живо по здраво.

Ще кажете снизходителни са били.
Да!
Но може би точно строгия съдия Гастоне Луивили е прозрял истината или може би е чувал поговорката - "Когато котките спят, мишките лудуват!" - А котараците в Лондон определено са спали и то дълбоко, до обаждането на озадачения френски банкер с въпроса му - "Какво правите толкова в Лугано, че ви трябват толкова много пари?".

Отделно, Гастоне Луивили председател на съда, бил убеден, никой не е бил злоупотребил за лична облага (както и било). Коломбо е действал ръководен от амбиции да се докаже, Момбели от глупост и наивна доверичивост.

www.Borsi.dir.bg
....