Публикации
"Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен резерва злато на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа. След създаването на златния фонд от България не беше изнесен нито грам злато ." Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, цитирани в неговите "Мемоари", издадени след промените през 1989 г. в България. Това твърдение е лъжа.
Златният резерв изобщо не е върнат в България, а човекът, който с еднолично решение го продава тайно на СССР, е самият Живков.
Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел “Специален” на Министерството на финансите, “Кинтекс”, Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.
Разследванията са направени от българсия журналист Христо Христов и са отличени с най-престижните награди за разследваща журналистика в България, а някои от тях са цитирани в редица водещи медии в чужбина. Христо Христов е автор на пет документални книги.
Фалитът от 50-те и продажбата на българският златен резерв.
Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те години е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие на държавата, управляващите не дават гластност на задлъжнялостта и. През 1960 г. външният дълг достига 3 млрд. лева и правителството не може да изплаща кредитите си както към западните, така също и към руските банки, базирани в Париж и Лондон и Държавната банка в Москва.
"По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство" ..... "Спомням си, че с Кирил Несторов изготвихме доклади - устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика. Предполагам, че тогава се е взело решението да се продаде българското злато на Госбанк." - проф. Царевски.
Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на резервите злато. Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българското злато и да помоли за отсрочка на част от задълженията.
"Такива операции със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.
По това време стратегическият резерв злато на България се състои от около 24 тона злато, и е формиран още преди 9 септември 1944 г. Акцията по прехвърлянето на българското злато от трезорите на БНБ в СССР започва през септември 1958 г. Правителството на Антон Югов решава златния резерв на страната да бъде прехвърлен на депо за съхранение в Госбанк - Държавната банка на СССР. Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. В Москва това злато е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че неговото тегло е 20 153 479.84 грама. По това време Вела Луканова, лелята на Андрей Луканов, е председател на БНБ, а малко по-късно е заменена от Кирил Несторов, който прави предложение до Тодор Живков депозираното злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. Според проф. Нешо Царевски, началник управление “Валутно” в БНБ от 1959 г., причината за продажбата на българското злато е огромната задлъжнялост на страната, и отказът на западните и руските банки да кредитират страната.
Българското злато е рафинирано в Новосибирск за да бъде приведено към изискванията на международните борси за злато в Цюрих и Лондон. По-късно, българското злато е продадено от Русия на четири партиди на 11 Юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена от 35.10 щатски долара за тройунция злато. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От продажбата на българското злато в хазната не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки и кредитори в Париж и Лондон.
Злато: Цени, Котировки, Злато: Анализ и пазар на злато, Злато: Публикации
http://zlato.dir.bg
.............
Няма коментари:
Публикуване на коментар