....
....
Австрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера - в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона – юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош.



Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата – това е домът на Отто Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945 г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

- Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко – уверява Герхард Заунер. - През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности и злато от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион “Идел-Урал” – бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо – изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва една пета от съкровищата на райха. Останалото злато сякаш се е стопило.

... На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, “нацист № 2” Мартин Борман провежда секретно съвещание в страсбургския хотел ”Мезон Руж”. На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара в различни валути и злато. Само, че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да “превърти”. На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на “безопасно място”. Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка.

Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

- Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг - смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. - На шефа на спецотряда от СС – щандартенфюрера Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят.



Ото Скорцени

Въпросът е защо му е било нужно? Фалшиви тайници?

... През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди – и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

- Погледнете номера на това кюлче – историкът Герхард Заунер показва “тухла” от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. - Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично намерих това злато на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.

Струва си да се отбележи – Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

- Тайниците в езерата и планините са просто “измама”, потвърждават както историкът Заунер, така и собственикът на ресторанта Сиен. – Очевидно планът на Скорцени е бил да скрие малка част от златото на Райха. Целта е била да се убедят съюзниците, че всичко скрито е тук, трябва само добре да се търси. Останалите ценности и злато са отишли далече, на юг – по таен маршрут.

... И все пак къде е отишло другото злато?



Изчезнали съкровища и злато

1. Влак № 277, или “влакът на Функ” – 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката – не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна – отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията ”Зюд-Руссланд” – изчезват край езерото Алт;

3. Един вагон с църковно злато от Румъния – икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато – “запасът на Мусолини”. Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само една (!) златна монета!



Източник: blitz.bg

www.Zlato.dir.bg

БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО

Как беше продадено българскoто злато


"Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен резерва злато на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа. След създаването на златния фонд от България не беше изнесен нито грам злато ." Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, цитирани в неговите "Мемоари", издадени след промените през 1989 г. в България. Това твърдение е лъжа.



Златният резерв изобщо не е върнат в България, а човекът, който с еднолично решение го продава тайно на СССР, е самият Живков.

Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел “Специален” на Министерството на финансите, “Кинтекс”, Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.

Разследванията са направени от българсия журналист Христо Христов и са отличени с най-престижните награди за разследваща журналистика в България, а някои от тях са цитирани в редица водещи медии в чужбина. Христо Христов е автор на пет документални книги.
Фалитът от 50-те и продажбата на българският златен резерв.

Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те години е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие на държавата, управляващите не дават гластност на задлъжнялостта и. През 1960 г. външният дълг достига 3 млрд. лева и правителството не може да изплаща кредитите си както към западните, така също и към руските банки, базирани в Париж и Лондон и Държавната банка в Москва.



"По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство" ..... "Спомням си, че с Кирил Несторов изготвихме доклади - устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика. Предполагам, че тогава се е взело решението да се продаде българското злато на Госбанк." - проф. Царевски.



Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на резервите злато. Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българското злато и да помоли за отсрочка на част от задълженията.

"Такива операции със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.

По това време стратегическият резерв злато на България се състои от около 24 тона злато, и е формиран още преди 9 септември 1944 г. Акцията по прехвърлянето на българското злато от трезорите на БНБ в СССР започва през септември 1958 г. Правителството на Антон Югов решава златния резерв на страната да бъде прехвърлен на депо за съхранение в Госбанк - Държавната банка на СССР. Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. В Москва това злато е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че неговото тегло е 20 153 479.84 грама. По това време Вела Луканова, лелята на Андрей Луканов, е председател на БНБ, а малко по-късно е заменена от Кирил Несторов, който прави предложение до Тодор Живков депозираното злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. Според проф. Нешо Царевски, началник управление “Валутно” в БНБ от 1959 г., причината за продажбата на българското злато е огромната задлъжнялост на страната, и отказът на западните и руските банки да кредитират страната.

Българското злато е рафинирано в Новосибирск за да бъде приведено към изискванията на международните борси за злато в Цюрих и Лондон. По-късно, българското злато е продадено от Русия на четири партиди на 11 Юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена от 35.10 щатски долара за тройунция злато. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От продажбата на българското злато в хазната не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки и кредитори в Париж и Лондон.


Злато: Цени, Котировки, Злато: Анализ и пазар на злато, Злато: Публикации

http://zlato.dir.bg

.............

Злато (Gold) Инвестиции и злато

....................................................................
........ Злато, Gold, Злато, Gold, Злато, Gold, Злато, Gold ........
....................................................................

Злато

Химически елемент, плътен, светъл, жълт скъп метал от група Ib, 6 от периодическата таблица до период, на periodic table,. Златото има няколко качества, които са го правили изключително ценно в течение на историята. То е привлекателно в цвят и яркост, трайно до степен на фактическа нерушимост, изключително податливо на обработка, и се открива обикновено в природа в сравнително чиста форма.
Златото е един от най-тежките метали и е добър проводник на топлина и електричество. Поради високо електрическа проводимост (71 процента повече от медта) и инертност, най-голямата промишлената употреба на злато е в електрическата и индустрията за електроника за покриване на на връзки, терминали, електрически вериги и системи от полупроводници. Тънки пластове от злато които отразяват до 98 % от съпътстващата инфрачервена радиaция са използвани в сателити за да контролират температурата и във визьорите на космически скафандри. Използвано по подобен начин понякога, в прозорците на големи офисни сгради, златото намалява изискването на климатизиране. Златото намиращо все по-широко приложение в медицината и електрониката е около 15% от общото търсене.

Сплави на злато със сребро или мед са използвани за направата на златни монети и златни изделия, и сплави с платина или паладий са също така използвани в бижутерията. Съдържанието за златните сплави е показано в 24 четвъртини, наречени карати; 12-каратова златна сплав е 50 процента злато, 24 карата злато е чисто.



Във формата на монетите или кюлчето, златото играе значителна роля като валута с висока стойност. Златото е започнало да служи като гарант на хартиените валутни системи, когато те станали широко разпространени през 19-ти век, и от 1870-те до Първата световна война златният стандарт е бил в основата на световните валути.
Въпреки, че официалната роля на златото в международната парична система се прекратява през 70-те години, металът продължава да се използва като резервен актив. Златото е прието от всички страни при международно плащане.

Наноси на злато, откриват или покрай потоци, са били основните източници в древен Египет, Гърция и Месопотамия. Залежи е имало в Лидия (сегашна Турция), в земите на аегейците и в Персия (сега Иран), Индия, Китай и други. През средновековието основни източници на злато в Европа са били мините в Саксония и Австрия.
Откриването на Америка в 1490-те е преломно за добива на злато. С откритието на Колумб от 1492 до 1600 повече от 225,000 кг (8,000,000 унции) злато, или 35 процента от световната продукция, са дошли от Южна Америка. Мините в новия свят, особено в Колумбия - са продължили в 17-ти и 18-ти век, да носят 61 и 80 % от световното производство на злато. 1, 350, 000 кг (48, 000, 000 унции) са били изкопани в 18-ия век.
Русия е водещ производител в света около 1823. През 1850-75, повече злато беше произведено в света отколкото във всички години от 1492 до тогава, главно поради откритото злато в Калифорния и Австралия. Трето пазарно увеличение се отбелязва през (1890- 1915) идващо от открития в Аляска, Юконската територия, и Южна Африка. Значителен фактор в увеличението на световния запас на злато е бил въведения през 1890 цианиден процес за възстановяването на злато от ниско-качествени руди и руди съвсем малко, злато с размери на частици,. Производството на злато продължило да се покачва през през 20-ия век, частично поради подобрението на методите за възстановяване и частично поради непрекъснатия растеж и разширяване в Южна Африка на операциите за извличане на злато. В късния 20-и век, четири страни - Южна африка, Русия, САЩ, и Австралия са отговарят за две- трети от златото произвеждано в целия свят. Мините Witwatersrand в Южна Африка сами са произвеждали близо една трета от златото в света.

Производството на злато обаче, не е без проблеми. Златодобивните компании се оплакват, че залежите на злато стават все по-малко, годишният добив се забавя. Южна Африка завърши 2007 г., с най-ниските си добивни нива от 1932 г. насам. В Канада поне за сега, вече са преминали връхната точка на производство на злато.

Инвестиционно злато, анализи

Общи сведения

Златото е един от най-старите инвестиционни инструменти. Много хора предпочитат да съхраняват и инвестират средствата си под формата на злато (около 10% от общото търсене).

Централните банки и МВФ са ключови играчи на пазара на злато (Малко над 1% от резервите на Китай са в злато, за разлика от САЩ, където този процент е около 16%). Те държат около 20 % от световното злато в своите трезори. Покупката и продажбата на злато от тези институции е основна движеща сила зад цената на ценния метал. За да се стабилизират донякъде цените, е подписано Вашингтонското споразумение за златото. То влиза в сила през септември 1999 година, а страните и организациите, които са го приели, се задължават да не надвишават 400 тона годишни продажби. По-късно това количеството е увеличено до 500 тона годишно.

Инвестирането в злато е консервативен инструмент.
От тази инвестиция не могат да се очакват нито особено високи, нито бързи печалби. Приема се обаче, че благородният метал в неговите инвестиционни форми - кюлчета, монети, стилизирани бижута и др., предпазва вложенията от инфлацията и колебанията на валутния и на фондовия пазар.
Златните кюлчета и инвестиционни монети са застраховка срещу валутни рискове. Инвестиционните монети не бива обаче да се бъркат с нумизматичните и колекционерските, чиято цена се определя не толкова от съдържанието на злато в тях, а от други фактори.

Цена на златото

В Средновековието, цената е достигала до $3 000 за трой-унция (в реално изражение днес). Стойността на метала пада рязко до $550, когато испанските мореплаватели наводняват европейския пазар със злато от Америка, като се запазва около тази цена в продължение на около три столетия. В началото на 80-те години, в разгара на ликвидната криза в САЩ, цената на златото за кратък период достига $800 за тройунция. След като достигна 850 долара за тройунция при съветското нахлуване в Афганистан през 1980 г., златото се понижи с около две трети през следващите две десетилетия. През последните 10 години златото е донесло възръщаемост от около 400% на своите притежатели.

Златото надхвърли през март 2008 г. 1000 долара за тройунция (31.1 грама) и това беше исторически най-високата му номинална стойност.

www.Zlato.dir.bg

Тел: 0877 232 464

..