Публикации
www.Borsi.dir.bg
С откриването на първите фондови и стокови борси в България в началото на 90-те години, се сложи и началото на моите спекулации. Залагайки на финансов анализ и най-вече на новини и слухове, започнах да купувам акциите на доста съмнителните компании тъгувани тогава на пода на борсите във Варна и в София.
Първото което ми направи впечатление още първия ден, бе абсолютното безразличие на брокерката ми (Днес служителка в голям БГ инвестиционен посредник), дали това което тя ми препоръчва е печелившо, или ще отнесе скромните ми спестявания в някоя финасова дупка, извеждаща кой знае къде. Реших никога да не я слушам и слава богу! Действах както намеря за добре, анализирах както мога, купувах каквото исках, когато пожелая и продавах при първите появили се в мен съмнения или изгледи за добра печалба. Ситуацията бе толкова далеч от бляскавия свят във филма "Уолстрийт", че често ме напушваше смях, виждайки тъмната дупка в която работеха брокерите и очуканите им бюра. Въпреки това, търговията (Във ВФБ) вървеше с пълна пара (Около 4 милиона оборот на сесия), а пред скромната сграда на Варненска Фондова Борса, лимузините и лъскавите коли се сменяха през месец показвайки, че дебелите, кожодерски, комисионни, смъквани от моя, на други спекуланти и на инвеститори гръб, се ползват както се намери за добре от борсовите деятели. Любимците ми, най-вече "Първа Частна Банка" и "Лекс" (Кой ли е чувал сега за тези злополучни компании) се движиха понякога със скоростта на охлюв по скалата нагоре-надолу, а в някой седмици извършваха зашеметителни скокообразни движения, нямащи нищо общо с логиката, реални или измислени финансови показатели и другите неща писани в дебелите книги. Вроденото ми любопитство често ме отвеждаше до най-невероятни изводи и предположения относно движението на акциите си, към които извън спекулациите си нямах никакво доверие. Вяра в медиите нямах, макар и да поглъщах вестниците от кора до кора, а доверие в анализаторите предсказващи едно или друго движение нямах грам. Затова прочетях ли или чуех ли за поредния зашеметяващ дивидент, обещан някъде, или за бляскавите перспективи обещани от ръководството на една или друга компания, бързах да се отърва от акциите по-възможност 10-15 дни преди годишното събрание, за най голямо учудване на брокерката си която се чудеше гласно, защо продавам при такива бляскави перспективи. Някъде по него време се заинтересувах от Технически Анализ за първи път в живота си, но не обърнах повече внимание убеден, че е поредното зловредно шарлатанство целящо да ме отклони от правата вяра на прилежен фундаменталист търсещ логика в цифрите и поведението на хората. Много по-интересна и вълнуваща ми се видя "Теорията на хамбургера" според която, от това колко струва един сандвич "Биг Мак" в различните страни, може да се съди дали валутите им са подценени или не. Може и да не ви се вярва, но подобна теория съществува (От 1986г. в "Икономист) и в основата и стои паритета на покупателната способност на сравняваните валути. Какво ли не измислят хората! Нали?!
Някъде в 93-94г. се записах на няколко курса с цел да си увелича поне малко познанията в една или друга област: Недвижими имоти, Заложни къщи и други. Един от курсовете бе брокерски курс към Варненска Фондова Борса. При внасяне на таксата се оказа, че мога да запиша същия курс освен към фондовата и към Варненска Стоковата Борса (Водеше го уважавания от мен г-н. Христо Миленков). Затова платих двата курса, изкарах ги, взех си изпитите на финала и получих удостоверения които започнах да се чудя какво да правя. Да купя обаче на 2-те борси стол не помислих, първо заради високата цена и второ заради не особено бляскавото и съмнително бъдеще на тези борси. Акциите търгувани в БГ по него време, все повече миришеха на сероводород, на борсите се предлагаха акции на мошенически компании, а народеца масово бе полудял на тема пирамиди, което окончателно разби илюзиите които хранех в разумността на хората и логиката на инвеститора. Реших, че не си струва да дърпам дявола за опашката, отказах се временно от акции до идването на по-добри времена и започнах да купувам ДКЦ и валута със свободните си пари мъчейки се да надлъжа проф. Тодор Вълчев (Шеф на централната ни банка тогава) и инфлацията задаваща се на хоризонта като гръмотевична буря. Да помисля да действам като финансова къща от него време бе невъзможно, по липса на достатъчно пари и затова, голямо тичане падна! От банката от която купувах ДКЦ, до някое от чейндж бюрата или обратно, в зависимост на къде ми се струваше, че задухва вятъра. Всичко плащах в кеш, а сделките ми все повече заприличваха на играта тука-има, тука-нема. Вярата ми във фундаментализма окончателно рухна и накрая отчаян да не сбъркам, обърнах всичко във валута, заключих го в един банков трезор и реших да се сниша докато бурята отмине....А тя не закъсня да се разрази, с хипер инфлация, помитаща спестявания, банки изникнали като отровни гъби на политическото ни торище и самото правителство изпратено с камъни.
Края на 90 те години бе характеризиран с още по-тежко състояние. Липсата на пари (изядени или откраднати през инфлацията и банковите фалити) допълнително увеличена от данъчното бреме и Муравйщината доведе до това, че в много от малките търговски и производствени фирми, поради липса на капитали бе въведена натуралната размяна - "Аз ще ти дам тази стока понеже няма пари, а ти ще ми дадеш тази!" Това връщане в средновековието би било смешно, ако не бе трагично. Не търгувах почти никъде, освен инцидентни сделки, но четях усилено каквото ми попадне по темата.
Интернет даде надежда за достъп до капиталовите пазари на другите страни и за първи път обърнах сериозно внимание на Техническия анализ като метод за прогнозиране. Голям тласък напред ми даде курс който изкарах по него време, както и книгата на Тони Пламър "Прогнозиране на финансовите пазари". Плахите ми първи стъпки с акции на Хюлет Пакард или Интел все повече ме увличаха, а скоро след това се обърнах и към търговията с валута на FOREX. Много скоро се убедих, няма по-голяма заблуда от това да си дей-трейдър, а тези които скалпират са направо камикадзета!
Затова, следвайки максимата "Остави картофа да узрее на нивата на която си го засял, вместо да ги ровиш постоянно" - минах на по-дългосрочни сделки, а влизанията ми на пазара за по няколко часа, бяха по-скоро продиктувани от скука или от желание да изпробвам нещо ново в реални условия.....
Следва продължение
www.Borsi.dir.bg
С откриването на първите фондови и стокови борси в България в началото на 90-те години, се сложи и началото на моите спекулации. Залагайки на финансов анализ и най-вече на новини и слухове, започнах да купувам акциите на доста съмнителните компании тъгувани тогава на пода на борсите във Варна и в София.
Първото което ми направи впечатление още първия ден, бе абсолютното безразличие на брокерката ми (Днес служителка в голям БГ инвестиционен посредник), дали това което тя ми препоръчва е печелившо, или ще отнесе скромните ми спестявания в някоя финасова дупка, извеждаща кой знае къде. Реших никога да не я слушам и слава богу! Действах както намеря за добре, анализирах както мога, купувах каквото исках, когато пожелая и продавах при първите появили се в мен съмнения или изгледи за добра печалба. Ситуацията бе толкова далеч от бляскавия свят във филма "Уолстрийт", че често ме напушваше смях, виждайки тъмната дупка в която работеха брокерите и очуканите им бюра. Въпреки това, търговията (Във ВФБ) вървеше с пълна пара (Около 4 милиона оборот на сесия), а пред скромната сграда на Варненска Фондова Борса, лимузините и лъскавите коли се сменяха през месец показвайки, че дебелите, кожодерски, комисионни, смъквани от моя, на други спекуланти и на инвеститори гръб, се ползват както се намери за добре от борсовите деятели. Любимците ми, най-вече "Първа Частна Банка" и "Лекс" (Кой ли е чувал сега за тези злополучни компании) се движиха понякога със скоростта на охлюв по скалата нагоре-надолу, а в някой седмици извършваха зашеметителни скокообразни движения, нямащи нищо общо с логиката, реални или измислени финансови показатели и другите неща писани в дебелите книги. Вроденото ми любопитство често ме отвеждаше до най-невероятни изводи и предположения относно движението на акциите си, към които извън спекулациите си нямах никакво доверие. Вяра в медиите нямах, макар и да поглъщах вестниците от кора до кора, а доверие в анализаторите предсказващи едно или друго движение нямах грам. Затова прочетях ли или чуех ли за поредния зашеметяващ дивидент, обещан някъде, или за бляскавите перспективи обещани от ръководството на една или друга компания, бързах да се отърва от акциите по-възможност 10-15 дни преди годишното събрание, за най голямо учудване на брокерката си която се чудеше гласно, защо продавам при такива бляскави перспективи. Някъде по него време се заинтересувах от Технически Анализ за първи път в живота си, но не обърнах повече внимание убеден, че е поредното зловредно шарлатанство целящо да ме отклони от правата вяра на прилежен фундаменталист търсещ логика в цифрите и поведението на хората. Много по-интересна и вълнуваща ми се видя "Теорията на хамбургера" според която, от това колко струва един сандвич "Биг Мак" в различните страни, може да се съди дали валутите им са подценени или не. Може и да не ви се вярва, но подобна теория съществува (От 1986г. в "Икономист) и в основата и стои паритета на покупателната способност на сравняваните валути. Какво ли не измислят хората! Нали?!
Някъде в 93-94г. се записах на няколко курса с цел да си увелича поне малко познанията в една или друга област: Недвижими имоти, Заложни къщи и други. Един от курсовете бе брокерски курс към Варненска Фондова Борса. При внасяне на таксата се оказа, че мога да запиша същия курс освен към фондовата и към Варненска Стоковата Борса (Водеше го уважавания от мен г-н. Христо Миленков). Затова платих двата курса, изкарах ги, взех си изпитите на финала и получих удостоверения които започнах да се чудя какво да правя. Да купя обаче на 2-те борси стол не помислих, първо заради високата цена и второ заради не особено бляскавото и съмнително бъдеще на тези борси. Акциите търгувани в БГ по него време, все повече миришеха на сероводород, на борсите се предлагаха акции на мошенически компании, а народеца масово бе полудял на тема пирамиди, което окончателно разби илюзиите които хранех в разумността на хората и логиката на инвеститора. Реших, че не си струва да дърпам дявола за опашката, отказах се временно от акции до идването на по-добри времена и започнах да купувам ДКЦ и валута със свободните си пари мъчейки се да надлъжа проф. Тодор Вълчев (Шеф на централната ни банка тогава) и инфлацията задаваща се на хоризонта като гръмотевична буря. Да помисля да действам като финансова къща от него време бе невъзможно, по липса на достатъчно пари и затова, голямо тичане падна! От банката от която купувах ДКЦ, до някое от чейндж бюрата или обратно, в зависимост на къде ми се струваше, че задухва вятъра. Всичко плащах в кеш, а сделките ми все повече заприличваха на играта тука-има, тука-нема. Вярата ми във фундаментализма окончателно рухна и накрая отчаян да не сбъркам, обърнах всичко във валута, заключих го в един банков трезор и реших да се сниша докато бурята отмине....А тя не закъсня да се разрази, с хипер инфлация, помитаща спестявания, банки изникнали като отровни гъби на политическото ни торище и самото правителство изпратено с камъни.
Края на 90 те години бе характеризиран с още по-тежко състояние. Липсата на пари (изядени или откраднати през инфлацията и банковите фалити) допълнително увеличена от данъчното бреме и Муравйщината доведе до това, че в много от малките търговски и производствени фирми, поради липса на капитали бе въведена натуралната размяна - "Аз ще ти дам тази стока понеже няма пари, а ти ще ми дадеш тази!" Това връщане в средновековието би било смешно, ако не бе трагично. Не търгувах почти никъде, освен инцидентни сделки, но четях усилено каквото ми попадне по темата.
Интернет даде надежда за достъп до капиталовите пазари на другите страни и за първи път обърнах сериозно внимание на Техническия анализ като метод за прогнозиране. Голям тласък напред ми даде курс който изкарах по него време, както и книгата на Тони Пламър "Прогнозиране на финансовите пазари". Плахите ми първи стъпки с акции на Хюлет Пакард или Интел все повече ме увличаха, а скоро след това се обърнах и към търговията с валута на FOREX. Много скоро се убедих, няма по-голяма заблуда от това да си дей-трейдър, а тези които скалпират са направо камикадзета!
Затова, следвайки максимата "Остави картофа да узрее на нивата на която си го засял, вместо да ги ровиш постоянно" - минах на по-дългосрочни сделки, а влизанията ми на пазара за по няколко часа, бяха по-скоро продиктувани от скука или от желание да изпробвам нещо ново в реални условия.....
Следва продължение
www.Borsi.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар