Публикации
"Този който иска да се занимава самостоятелно с борсова или валутна търговия е длъжен преди всичко да научи и разбере правилата!"
Сложния организъм на борсата е потвърждение за човешките слабости. Това е неудовлетворително, тъй като на борсата се състои от хора, занимаващи се нервното занимание да трупат пари. Неотдавна починалият теоретик и борсов спекулант граф фон Швайнитц казва, че на борсата обективните дани съставляват 10% а останалите 90% са чиста психология, като в определени моменти психологията обхваща почти 100%. Макар и не напълно съгласен, в общи линии споделям това виждане.
Пазарът е психически неустойчив и борсата реагира неадекватно
Моментите на неоправдан песимизъм се сменят с точно толкова неоправдан оптимизъм. Есента на 2000 г., когато курса на американските акции в сектора Nasdaq достигна неоправдани висоти, на почти всички бе ясно, че този курс е балон, но наливането на пари продължи и ръста продължи още известно време.
В края на Октомври 2000 г. започна серия неутешителни новини за най-големите компании в сектора. Фирмите въобще не показаха блестящите резултати заложени в очаквания на аналитици и спекуланти. Почти всички от тях прогресираха в голяма степен, но не и така внушително както желаеше инвестиционната общност. Напълно е възможно подобни резултати да са грешка на самите аналитици, но реакцията бе паническа. Курсовете паднаха с 20-50%, а заедно с "виновните" компании падна и целия отрасъл. Реакцията бе напълно неадекватна.
Сега, ще приведа няколко примера за неоправдана еуфория:
В 2001 г. на Уолстрийт цари уние ние, и не се виждала никаква причина за покачване. Неочаквано IBM публикува прогнозни резултати за последната четвърт на 2001 г. и оценки за перспективите за 2002 г. Оценката не би била блестяща, но на фона на другите светнала като сигнален фар. На борсата реагираха с рязко покачване на курса, като се се качиха и акциите на компании твърде далеч от компютърния бизнес. Този скок в цените бързо бе изконсумиран, поради не-потвърждението си от фундаментална основа под себе си.
Есента на 2000 г. курсът на акциите в Nasdaq катастрофално пада. На борсата цари паника. В този момент една известна аналитичка, Еби Коен, заявява горе-долу следното: "Момчета, сега е истинското време за покупки!". И само за ден Nasdaq се покачва с 15%.
През Март 2000 г. по време на визитата на Тони Блеър в САЩ, той и Бил Клинтън, в заключителното си комюнике се изват в смисъл, че не е зле постиженията на съвременната био-технология да станат достояние на повече хора и широк кръг от масите.
Това бе пожелателно изявление и не засяга патентите на био-технологичните компании, но въпреки това акциите им спаднаха от 20 до 80%!
Есента на 2000 .г се изясни, че политиката на на Федералния резерв, за регулярно показване на лихвите, с цел да се ограничи инфлацията не дава желания резултат, но способства за рязкото забавяне на ръста на икономиката. Това покачване на лихвите малко касае високо-технологичните компании, но точно те падаха и падаха, докато акциите на крупните компанни влизащи в Dow Jones слабо реагираха и дори индекса регистрира слаб ръст в този период.
Ако очакванията на пазара не се оправдаят с пълна сила, то може да последва рязко пропадане или покачване на курса на акциите или на дадена валута! Това се случва дори когато решенията на централната банка са пълни с обективност и благоприятни за пазара.
В Януари 2001 г. се очаква решение за снижение на лихвения процент и повечето аналитици сочеха цифрите около 0.50%. Пазарът обаче очаква още и когато става известно понижението от 0.50%, което на пръв поглед е доста благоприятно, то борсата реагира с рязко падане на курсовете вместо с покачване. Същото се повтаря и през Март когато половината участници очакваха ставките да паднат с 0.75, а те "обидно" бяха понижени едва с "мизерните" 0.50%.
Оптимизъм
Във всеобща еуфория никой не се пита какво е качеството на дадена компания. Цел на всеки е да купи евтино, да продаде скъпо и подхвърлената бомба в случай на криза да остане в друг. Преди да се взрем в родната БФБ (Българска Фондова Борса) нека погледнем поне за малко 10 години назад и към технологичните компании в САЩ. Колко съмнителна е сляпата вяра може да покаже следния факт. Когато фабрика за четки за зъби добавя към името си вълшебното за 90-те годни "com" акциите и буквално се взривяват и за няколко дни са утроили цената си. Понякога дори консервативно настроени играчи или мениджъри на фондове се увличат по всеобщата еуфория и виждайки как "изостават" в печалбите си от конкурентите, спират да дават вяра на реалностите, включвайки себе си и парите на инвеститорите в месомелачката на последното покачване.
Подобно положение можем да вдим и тук на БФБ (Българска Фондова Борса), където на последната среща на инвестиционната общност във Варна, няколко спекуланти ми разказаха и се смяха на наистина парадоксални и комични случая на родния ни пазар и някой компании търгуващи се на него.
Битка за новите емисии
При всеки настъпващ бум, за много фирми съществува шанс за включване в пазара и осъществяване на нови идеи и концепции. За целта освен шанс, ум и пробивност са нужни основно пари. А те най-изгодно и евтино се набавят на борсата чрез нови емисии. Набелязаната цена е толкова по-висока колкото е по-високо оценена от публиката, а тя по време на бум в икономиката лека инфлация и покачващи се доходи е склонна да повери парите си на всеки който обещае бърза и висока печалба. Естествено, никой не иска да се лиши от тези пари, поради което всички се тълпят за новите емисии. По тази причина, подписките за нови емисии често са надхвърлени дори зад компанията да не стоят никакви качествени фундаментални показатели. За тези които не успеят да се докопат до новите акции остава шанс да се сдобият с тях колкото се може по-бързо след качването им на борсата. Това довежда до там, че още след първата котировка се стига до покачване на курса. Кой не би желал да се включи в подобно бизнес начинание щом парите сами се увеличават?! Наплива е голям и естествено има оплаквания от "несправедливо" разпределение на акциите и във всеобщата еуфория, никой не пита имат ли наистина качества тези акции и струват ли наистина толкова пари?! Брокерите, сами те княжески облажвайки се от нови емисии, често организират истинска предизборна кампанния, ярко окичена с лампички и гирлянди за новата емисия, а дружествата поднасят напудрени обилно отчети от които при духване хвърчи прах който влиза в очите. Принципа "Събирай овчи стада" важи с пълна сила както за жълтите медии и форуми така и за "сериозните" вестници и "елитарни" клубове в Интернет.
Герои, богове или ...?
Каква порода са спекулантите и инвеститорите? Какви хора са? Често съм срещал в книги твърдението, че борсовите спекуланти са по принцип хора с над средно ниво на интелигентност поне с 10% +. Срещайки се обаче с други трейдъри или инвеститори, илюзиите ми за общата ни групова интелигентност често са били разбивани. По-скоро споделям мнението на Андре Костолани и бившия шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан, че на борсата болшинството играчи са хора с не много висок интелект, а дори да го имат, със слаби нерви и силно подвластни на стадния инстинкт и емоциите в търговията. Най-интересно е, че често спекуланти и инвеститори са хора със сравнително добро образование, успели в една или друга професия, но държащи се като деца пред торта щом са на пазара. И точно тази наивна вяра в собствения им успех, в една или друга област извън борсата, валутния пазар (Forex), или на първите им успешни стъпки в спекулациите, понякога им изяжда главите.
На БФБ все още нямаме качествен спад след краха от 90-те години. Сега всичко се качва, новото поколение инвеститори все още не се е опарило, но на Форекс (Forex) където месомелачката работи с пълна сила, правила в боя няма, на няколко пъти съм бил свидетел как на пръв поглед умни хора с висок коефициент на интелигентност се провалят съвсем наивно, понякога само за броени дни поради слабите си нерви или нереалистични очаквания спрямо себе си и пазара.
Защото, макар и като стадо, играчите в паниката или радостта си могат да смачкат всеки който им се противопостави по време на най-голямата сила на тенденцията. Да не се следи за поведението им или да се играе против пазара по време на еуфория или паника е не по малко рисковано от това да не се отдръпнеш преди ръба на пропастта в която отиват жертвите погнати от нашия пра-родител кроманьонец.
Не много професионалисти съхраняват трезва мисъл, хладнокръвие и постъпват не така както диктува тълпата и емоцията, а както диктуват ситуацията, опита и логиката. Резките колебания на борсата често могат да се обяснят със стадния инстинкт който повлича пасажите със скумрия или риба тон, но подценяването на пасажа е грешка. Защото не той (масата играчи) е противника на добрия спекулант, а малкото акули движещи се като сенки с него. Все още малки, промъкнали се вътре и плуващи заедно с него, или големите бели акули, кръжещи отстрани и откъсващи си апетитни късове при всеки удобен за тях случай. Хитри, хладнокръвни и винаги поне с един ход напред.
Сложния организъм на борсата е потвърждение за човешките слабости. Това е неудовлетворително, тъй като на борсата се състои от хора, занимаващи се нервното занимание да трупат пари. Неотдавна починалият теоретик и борсов спекулант граф фон Швайнитц казва, че на борсата обективните дани съставляват 10% а останалите 90% са чиста психология, като в определени моменти психологията обхваща почти 100%. Макар и не напълно съгласен, в общи линии споделям това виждане.
Пазарът е психически неустойчив и борсата реагира неадекватно
Моментите на неоправдан песимизъм се сменят с точно толкова неоправдан оптимизъм. Есента на 2000 г., когато курса на американските акции в сектора Nasdaq достигна неоправдани висоти, на почти всички бе ясно, че този курс е балон, но наливането на пари продължи и ръста продължи още известно време.
В края на Октомври 2000 г. започна серия неутешителни новини за най-големите компании в сектора. Фирмите въобще не показаха блестящите резултати заложени в очаквания на аналитици и спекуланти. Почти всички от тях прогресираха в голяма степен, но не и така внушително както желаеше инвестиционната общност. Напълно е възможно подобни резултати да са грешка на самите аналитици, но реакцията бе паническа. Курсовете паднаха с 20-50%, а заедно с "виновните" компании падна и целия отрасъл. Реакцията бе напълно неадекватна.
Сега, ще приведа няколко примера за неоправдана еуфория:
В 2001 г. на Уолстрийт цари уние ние, и не се виждала никаква причина за покачване. Неочаквано IBM публикува прогнозни резултати за последната четвърт на 2001 г. и оценки за перспективите за 2002 г. Оценката не би била блестяща, но на фона на другите светнала като сигнален фар. На борсата реагираха с рязко покачване на курса, като се се качиха и акциите на компании твърде далеч от компютърния бизнес. Този скок в цените бързо бе изконсумиран, поради не-потвърждението си от фундаментална основа под себе си.
Есента на 2000 г. курсът на акциите в Nasdaq катастрофално пада. На борсата цари паника. В този момент една известна аналитичка, Еби Коен, заявява горе-долу следното: "Момчета, сега е истинското време за покупки!". И само за ден Nasdaq се покачва с 15%.
През Март 2000 г. по време на визитата на Тони Блеър в САЩ, той и Бил Клинтън, в заключителното си комюнике се изват в смисъл, че не е зле постиженията на съвременната био-технология да станат достояние на повече хора и широк кръг от масите.
Това бе пожелателно изявление и не засяга патентите на био-технологичните компании, но въпреки това акциите им спаднаха от 20 до 80%!
Есента на 2000 .г се изясни, че политиката на на Федералния резерв, за регулярно показване на лихвите, с цел да се ограничи инфлацията не дава желания резултат, но способства за рязкото забавяне на ръста на икономиката. Това покачване на лихвите малко касае високо-технологичните компании, но точно те падаха и падаха, докато акциите на крупните компанни влизащи в Dow Jones слабо реагираха и дори индекса регистрира слаб ръст в този период.
Ако очакванията на пазара не се оправдаят с пълна сила, то може да последва рязко пропадане или покачване на курса на акциите или на дадена валута! Това се случва дори когато решенията на централната банка са пълни с обективност и благоприятни за пазара.
В Януари 2001 г. се очаква решение за снижение на лихвения процент и повечето аналитици сочеха цифрите около 0.50%. Пазарът обаче очаква още и когато става известно понижението от 0.50%, което на пръв поглед е доста благоприятно, то борсата реагира с рязко падане на курсовете вместо с покачване. Същото се повтаря и през Март когато половината участници очакваха ставките да паднат с 0.75, а те "обидно" бяха понижени едва с "мизерните" 0.50%.
Оптимизъм
Във всеобща еуфория никой не се пита какво е качеството на дадена компания. Цел на всеки е да купи евтино, да продаде скъпо и подхвърлената бомба в случай на криза да остане в друг. Преди да се взрем в родната БФБ (Българска Фондова Борса) нека погледнем поне за малко 10 години назад и към технологичните компании в САЩ. Колко съмнителна е сляпата вяра може да покаже следния факт. Когато фабрика за четки за зъби добавя към името си вълшебното за 90-те годни "com" акциите и буквално се взривяват и за няколко дни са утроили цената си. Понякога дори консервативно настроени играчи или мениджъри на фондове се увличат по всеобщата еуфория и виждайки как "изостават" в печалбите си от конкурентите, спират да дават вяра на реалностите, включвайки себе си и парите на инвеститорите в месомелачката на последното покачване.
Подобно положение можем да вдим и тук на БФБ (Българска Фондова Борса), където на последната среща на инвестиционната общност във Варна, няколко спекуланти ми разказаха и се смяха на наистина парадоксални и комични случая на родния ни пазар и някой компании търгуващи се на него.
Битка за новите емисии
При всеки настъпващ бум, за много фирми съществува шанс за включване в пазара и осъществяване на нови идеи и концепции. За целта освен шанс, ум и пробивност са нужни основно пари. А те най-изгодно и евтино се набавят на борсата чрез нови емисии. Набелязаната цена е толкова по-висока колкото е по-високо оценена от публиката, а тя по време на бум в икономиката лека инфлация и покачващи се доходи е склонна да повери парите си на всеки който обещае бърза и висока печалба. Естествено, никой не иска да се лиши от тези пари, поради което всички се тълпят за новите емисии. По тази причина, подписките за нови емисии често са надхвърлени дори зад компанията да не стоят никакви качествени фундаментални показатели. За тези които не успеят да се докопат до новите акции остава шанс да се сдобият с тях колкото се може по-бързо след качването им на борсата. Това довежда до там, че още след първата котировка се стига до покачване на курса. Кой не би желал да се включи в подобно бизнес начинание щом парите сами се увеличават?! Наплива е голям и естествено има оплаквания от "несправедливо" разпределение на акциите и във всеобщата еуфория, никой не пита имат ли наистина качества тези акции и струват ли наистина толкова пари?! Брокерите, сами те княжески облажвайки се от нови емисии, често организират истинска предизборна кампанния, ярко окичена с лампички и гирлянди за новата емисия, а дружествата поднасят напудрени обилно отчети от които при духване хвърчи прах който влиза в очите. Принципа "Събирай овчи стада" важи с пълна сила както за жълтите медии и форуми така и за "сериозните" вестници и "елитарни" клубове в Интернет.
Герои, богове или ...?
Каква порода са спекулантите и инвеститорите? Какви хора са? Често съм срещал в книги твърдението, че борсовите спекуланти са по принцип хора с над средно ниво на интелигентност поне с 10% +. Срещайки се обаче с други трейдъри или инвеститори, илюзиите ми за общата ни групова интелигентност често са били разбивани. По-скоро споделям мнението на Андре Костолани и бившия шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан, че на борсата болшинството играчи са хора с не много висок интелект, а дори да го имат, със слаби нерви и силно подвластни на стадния инстинкт и емоциите в търговията. Най-интересно е, че често спекуланти и инвеститори са хора със сравнително добро образование, успели в една или друга професия, но държащи се като деца пред торта щом са на пазара. И точно тази наивна вяра в собствения им успех, в една или друга област извън борсата, валутния пазар (Forex), или на първите им успешни стъпки в спекулациите, понякога им изяжда главите.
На БФБ все още нямаме качествен спад след краха от 90-те години. Сега всичко се качва, новото поколение инвеститори все още не се е опарило, но на Форекс (Forex) където месомелачката работи с пълна сила, правила в боя няма, на няколко пъти съм бил свидетел как на пръв поглед умни хора с висок коефициент на интелигентност се провалят съвсем наивно, понякога само за броени дни поради слабите си нерви или нереалистични очаквания спрямо себе си и пазара.
Защото, макар и като стадо, играчите в паниката или радостта си могат да смачкат всеки който им се противопостави по време на най-голямата сила на тенденцията. Да не се следи за поведението им или да се играе против пазара по време на еуфория или паника е не по малко рисковано от това да не се отдръпнеш преди ръба на пропастта в която отиват жертвите погнати от нашия пра-родител кроманьонец.
Не много професионалисти съхраняват трезва мисъл, хладнокръвие и постъпват не така както диктува тълпата и емоцията, а както диктуват ситуацията, опита и логиката. Резките колебания на борсата често могат да се обяснят със стадния инстинкт който повлича пасажите със скумрия или риба тон, но подценяването на пасажа е грешка. Защото не той (масата играчи) е противника на добрия спекулант, а малкото акули движещи се като сенки с него. Все още малки, промъкнали се вътре и плуващи заедно с него, или големите бели акули, кръжещи отстрани и откъсващи си апетитни късове при всеки удобен за тях случай. Хитри, хладнокръвни и винаги поне с един ход напред.
www.Borsi.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар