Малките часове в понеделниците

... Наслаждавам се на топлата чаша с кафе в дланта си. Пурата разнася приятен аромат на мек тютюн, ванилия и шоколад. Тихата музика още повече подсилва спокойствието разнасящо се навред в този мой личен бункер... Отместя ли очи от монитора, и стана ли да се разходя, погледа ми се спира на тъмния, зелен, отморяващ цвят на широки палмови листа, които докосвам при всяко минаване от стая в стая. Спуснатите завеси в приятни тонове все още ме скриват от света. Малката, маслена картина на стената, винаги спира очите ми когато минавам покрай нея. Пускам струйка дим от пурата който се разнася под лампата докато съзерцавам картината за миг, а после тракането и пукането на бучките лед в чашата с мартини разсейват мислите ми. Работната седмица започна. Може би, някъде на другия край на света, трещят вече оръдия, кавалерията препуска, ескадри вече се обстрелват, линейни кораби потъват, а малки капери порят морето търсейки плячка. Генерални щабове и адмиралтейства от умни глави, чертаят планове за атака или отбрана, някой стиска зъби, някой полинезиец, маор, австралиец или жълтурковец вече бере душа, докато друг се радва, че е спечелил малката си лична победа, в безкрайната партия шах разиграваща се от понеделник до петък. Тук още е тихо. Нарочно не давам на шума от битките да нахлува в този уют. Или може би той е тук, а аз не го чувам. Така както някой могат да легнат да спят под обстрел, напълно абстрахирайки се от ставащото наоколо... Нищо не чувам... Само тихата музика която сам съм пуснал. Все пак, тук е още нощ и утрото не е настъпило. Може да е измамно спокойствие, но си е мое! Има време за всичко и за никъде не бързам. Вечната война не пречи на вкуса на пурата и кафето.

www.Borsi.dir.bg