Общият въпрос, който си поставям в настоящето изследване и на който ще се опитам да дам отговор, е следният: защо теорията на парите е откъсната от обществената реалност и как може да се преодолее това откъсване?
...Според мен днешното състояние на теорията на парите не задоволява — както в теоретичен, така и в чисто практически план. Затова съществуващата теорията за парите е безинтересна както за практикуващите икономисти, така и за студентите. Затова в настоящия си вид теорията за парите има нужда от позитивна критика.
...съществува едно ясно очертаващо се противоречие или да го наречем дихотомия. От една страна, когато се изследва историята, всекидневието на парите и практиката на паричния ред — властта и интересите се откриват навсякъде. Явно или неявно те определят движението на паричния ред. Няма съмнение, че различните парични практики, парични режими, режими на валутен курс, и други, са проява на относителната сила на различни актьори и групи, преследващи своите осъзнати или неосъзнати интереси. От друга страна, когато се отворят учебниците по теория на парите и банковото дело - властта, мотивите и интересите не се виждат. Там те са скрити зад движението на различни видове прави и криви, зад различни видове оптимизационни модели, зад различни видове балансови и счетоводни записвания. Така се формира една своеобразна дихотомия, при която теорията на парите е властово неутрална. Властта е воал за икономиката. Нейният анализ е изтласкан в икономическата социология и политологията и това прави теорията за парите немощна, както при обяснението на паричните явления, така и при опитите за тяхното управление и прогнозиране. От тук веднага може да се види, според мен, основната задача, която стои пред паричната теория — да преодолее тази дихотомия като се интегрират парите, властта и интересите. В тази посока е и основната цел на моето изследване - да помогне доколкото е възможно за интегрирането отношенията на власт и политическите процеси теорията за парите и паричните явления. Абстрахирането от властта, от конфликтите и от интересите, е прекомерно нереалистична абстракция при анализа на парите. Моето лично убеждение е, че паричният ред и неговата еволюция, могат да се разберат единствено (макар и това да е трудно) чрез изследване на борбата на интересите и стратегиите, които преследват отделните актьори (дейци), било то индивиди или групи. Защото, традиционно разпространените схващания в паричната теория, нямат почти никаква познавателна и практическа стойност. Агрегираната оценка и моделирането на търсене на пари, предлагането на пари, на общото ценово равнище, на лихвените проценти или пък на валутните курсове, или пък представянето на целите и инструментите на централната банка, ако се замислим, не ни казва нищо за движещите сили и за мотивите на поведение, които стоят зад движението на тези конструирани променливи и параметри. Това не означава, разбира се, че агрегирането на икономически величини трябва да се прекрати и да изпадне от арсенала на изследователя. По—скоро е нужно да се търсят начини те да се използват като допълнителен източник за информация при анализа на паричния процес.
Необходимостта от интегриране на властта и конфликтите в теорията на парите, се вижда като че ли най-ясно в периоди на финансова и икономическа кризи. Кризата на парите, на тяхната покупателна способност, е винаги съчетана с криза на властта и политическа криза, със смяна на управляващите актьори и групи (или както социолозите ги наричат елити). Такива са примерите от различни периоди на човешката история, било то в национален или международен мащаб, например — паричните кризи в древна Гърция и Рим, паричните кризи през XIV —XV век (свързани с притока на злато към Европа), кризата на финансовата система на Джон Лоу, паричната криза предизвикана от военния комунизъм на болшевиките през 1918 г. и последвалото въвеждане на златния червонец през 1924 г., хиперинфлациите в Европа след първата световна война и опитите за възстановяване на златния стандарт впоследствие, кризите на колониалните парични режими в Африка и Азия, финансовите кризи в Латинска Америка и пост-комунистическите страни и т.н. Финансовите сътресения дават естествен тласък на теорията на парите, който под една или друга форма води до задълбочаване на “неикономическите” обяснения в паричната теория, на нейното вграждане в значително по-широка теоретична концепция (смекчава посочената дихотомия)...
(откъс от въведението към книгата, озаглавено „Без властта паричният ред не може да бъде разбран”)


За автора:
Николай Неновски следва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984-1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990-1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН[1] (1995).
В периода 1988-1989 работи в комисията на СИВ в Москва[1]. Работи като финансист в SOGENAL, Люксембург (1994)[1]. Преподава теория на парите и международни финанси в Университета за национално и световно стопанство[2], катедра „Финанси и счетоводство“ от 1997. Преподавател е в Университета на Орлеан, Франция[3] от 2000. Асоцииран изследовател е в ICER[2], Торино от 2006 г. Работи в БНБ[2] (1996-2002), а от 11 юни 2002 е член на Управителния съвет на Българската народна банка[1]. Съучредител е на „Българската макроикономическа асоциация“ [4](2003) и на българското дружество “Фридрих Хайек”[1] (2002).